ГЛУПАВИЯТ И МЪДРИЯТ УЧЕНИК

Един голям духовен Учител имал двама ученика. Те преминали дълго обучение, живеели край него и му служили. Наближавало времето да бъдат посветени, но преди това, както става обикновено, Учителят ги подложил на изпитание, за да провери дали са готови. Една сутрин ги извикал при себе си и им дал по един гълъб. Поръчал всеки от тях да намери усамотено място и да убие гълъба, но така, че никой в никакъв случай да не види.

Единият ученик, който много бързал да получи посвещение, скоро се върнал и показал на Учителя убития вече гълъб. И попитал, ще получи ли посвещение. “Нека почакаме да се върне и другият ученик” – отговорил Учителят.  Но другият ученик се бавил дълго, дълго и дошъл чак при залез слънце. При това носел гълъба жив. “Не намери ли място, където никой да не те види?” – го запитал Учителят. “Не можах да намеря такова място, защото винаги самият аз бях там” – отговорил вторият ученик. Учителят го погледнал с одобрение и му дал посвещение. Другият ученик трябвало още да учи.

ИМА МЯСТО ЗА ВСЕКИ УЧИТЕЛ

Близо до малък индийски град в една свещена местност живеел известен Учител, който обучавал много ученици. Но, ето че един ден там пристигнал друг голям духовен Учител и кротко се установил в края на една гора. Постепенно и покрай него започнали да се събират ученици. Първият Учител бил отначало учуден и озадачен, а после започнал вече направо да се дразни – смятал, че в една местност няма място за двама учители. Един ден повикал няколко свои ученици и им дал ведро пълно догоре с вода, като казал да го занесат на дошлия наскоро Учител. Учениците се изненадали, че ги праща с дар, защото усещали неговата неприязън към новия Учител, но нямало как, трябвало да изпълнят заръката. Занесли ведрото и го предали на новодошлия Учител с поклон. Той разбрал посланието и ги помолил да почакат. Откъснал едно хубаво цвете, сложил го във ведрото с водата и им заръчал да го върнат така на своя Учител. Те с боязън изпълнили поръчаното. Като поел ведрото, техният Учител навел глава. Защото неговото послание към новодошлия било – "Ведрото е пълно догоре и няма повече място, т.е. няма място за друг Учител". А отговорътна новодошлия бил –"Новият Учител може да бъде само едно допълнение и украшение към досегашните учения и практики. Всеки Учител има своето място и значение в света".

ОПРЕДЕЛЕНА ЛИ Е СЪДБАТА

Един Учител вървял с учениците си по пътя край царевична нива и им говорил за кармата, кое е предопределено, какво може да се направи в живота и т.н. Срещнал ги собственикът на нивата и веднага му проличало колко неприятни са му тези поучения. Учителят, обаче, продължил все едно, че не го е забелязал и казал: “Ето това царевично зърно ще го изяде петелът на придворния лекар в близкия град”. Собственикът на нивата възнегодувал, грабнал зърното и казал: ”Всичко това са глупости и зърното ще изям аз” и бързо го хвърлил в устата си. Но влязло в кривото му гърло и така лошо се задавил. Започнал да се задушава, да хрипти и вече едва дишал. Съселяните бързо го качили на волската кола и го закарали при придворния лекар в близкия град. Той го изправил и силно го ударил между лопатките по гърба. Зърното моментално изхвърчало от устата му, паднало на земята и петелът на доктора не се помаял да го клъвне.