Цели томове могат да бъдат изписани за вибрацията "ОМ", тъй като тя е изключително силно символично натоварена и има дълбоки корени в много традиции по света. Самият звук предизвиква вибрация в черепа и синусите, която има мощно лечебно въздействие на всички нива. Свързана е със свещени думи като "Амин". Напяването й има центриращо въздействие и помага за концентриране на вниманието.

Има две транслитерации от санскрит: "ОМ" и "АУМ", и двете изразяващи един и същи звук.

Символът, който се използва за представяне на този звук е по-скоро стилизиран символ, отколкото буква в Деванагари.

Двете различни транслитерации могат да бъдат обяснени посредством описването на няколко от гласните в Деванагари.

В Деванагари има три "чисти" гласни:

, транлитерирано като "а", произнасяно "а" - като във втората сричка на "yoga", образува се в дъното на гърлото

, транслитерирано като "и", произнасяно "ии" - като в първата сричка на "become", образува се в средата на пространството в устата, и

, транслитерирано като "у", произнасяно "уу" - като в "you", образува се чрез устните.

Тази азбука също така съдържа няколко други гласни, наречени дифтонги, които се получават чрез бързото, но същевременно и плавно преминаване от една чиста гласна към друга.

Една от тези комбинирани гласни се образува като преходен звук от (транслитерирано като "а" и произнасяно "а") към (транслитерирано като "у" и произнасяно "уу").

Опитайте това: "а" + "уу" => "а-уу" => "о"

Когато комбинираме тези две чисти гласни - едната образувана в дъното на гърлото и другата - от устните - резултатът е дифтонг - (транслитериран като "о" и произнасян "о" като в "go").

Така, можете да видите, че транслитерирането на "ОМ" дава по описание същия звук като "АУМ", тъй като гласната, представяна с буквата "о" всъщност се образува от комбинирането на гласни, представяни от буквите "а" и "у".

Специфичното значение на тази звукова комбинация става ясно когато осъзнаем, че посредством комбинирането на звука, произвеждан в дъното на гърлото с този, оформян с помощта на устните, в известен смисъл включваме всички звуци, които могат да бъдат произведени от човешката уста.

"М"-то представлява затваряне на устата, позволяващо на вибрацията да резонира нагоре в синусните кухини и в костите на черепа. Ако поставите ръката си отгоре на главата докато напявате ще почувствате изключително силно увеличаване силата на вибрацията когато устата е затворена.

Така че, по един чисто физически начин, напяването на създава усещане за цялостност - с "а" и "у", обединяващи всички звуци, които човешките същества използват, за да общуват едно с друго, и след това затваряйки устата с "м", изпращащо тази обединяваща вибрация дълбоко до всяка клетка на самите кости. И когато концентрираме вниманието си върху тази вибрация, получаваме мощна подкрепа в успокояването непрекъснатия поток от бъбрене в ума си чрез медитация или съзерцание.

Практиката, състояща се в напяване на , научавайки ни да настройваме осъзнаването си посредством самата вибрация, е в състояние да ни изведе дори отвъдтова чувство за вътрешна цялостност в рамките на отделното тяло, към по-дълбока опитност за единство с целия физически свят. Когато помним, че основната същност на вселената е енергия под формата на вибрация - от вибрацията на ДНК, формираща телата ни, до космическия прах останал след Големия Взрив при възникването на Вселената - можем да започнем да виждаме всичко в неговия най-фин аспект и да усетим единството на тази вибрация.

е изключително високо ценен най-вече в хиндуизма и будизма, но поради това, че звукът е така дълбоко втъкан в човешкото тяло, нашата опитност за него напълно естествено преодолява всякакви културни или религиозни асациации.

Строго погледнато, се счита за състоящ се от четири компонента: А + У + М + ТИШИНА. Напяването на може да се изпълни точно единствено когато съзнателно и целенасочено включим тази тишина, която е била наситена с енергия от вибрацията на звука преди това.

В допълнение на опитността за физическо единство, получаваща се при напяването на (или може би по-точно казано поради него), е наситен и с много символизъм. Има много разновидности на символичното значение на четирите му компонента.
Една от тях е:

А = проявление/еволюция

У = запазване

М = разтваряне

ТИШИНА = празнота.

От друга страна, първите три компонента могат да бъдат представени и съответно като минало, настояще и бъдеще, а ТИШИНАТА - като вечността или безвремието. Смята се, освен това, че трите звука са символични за трите тела и трите състояния на съществуване едновременно на микрокосмическо, и на макрокосмическо ниво, като "А" представя физическото тяло и будното състояние, "У" представя финото тяло и състоянието на сън, "М" представя каузалното тяло и състоянието на дълбок сън, а ТИШИНАТА - състоянието на Свидетел на трите състояния, Абсолютното Осъзнаване.

Макар че има множество подобни тълкувания на придаваното значение, всички са едни метафори, помагащи ни да си служим с опитността за физическо единство, за цялостност, която се получава посредством напяването на , насочващи ни към осъзнаване на факта, че Съзнанието като вибрация е по самата си същност Всеобхватно Единство.

Ресурси:

shalinibosbyshell.com